Прелестите на Лаго ди Комо и Лаго Лугано
Днес ще отскочим за малко и до Швейцария, за да се насладим на Лугано – град и езеро в едно. И ще завършим нашето пътешествие край бреговете на най-обичаното от световния елит езеро, Комо.
Лаго ди Лугано /Церезио/ е с площ 48 кв. км. По-голямата му част е в Швейцария и малка – в Италия. Заобиколено е от стръмни планини и криволичи като фиорд. През него протичат цели пет, макар и малки, реки.
Лугано е пленителен швейцарски град, намиращ се на брега на езерото, само на около 15 км. от границата с Италия. Той е третият финансов център в страната след Цюрих и Женева. Но освен банки и финансови институции, има какво още да ви предложи. Забележителни храмове, културни центрове, музеи и невероятен парк на брега на езерото. Красивите гледки към върховете Монте Бре и Монте Сан Салваторе ще ви предизвикват да направите безброй снимки. Почти през цялата година в Лугано се провеждат различни обществени събития, на които можем да станем свидетели.
Лаго ди Комо /Ларио/ със своите 146 кв. км. се нарежда на трето място по площ сред Италианските езера. Но по дълбочина е първо. В най-дълбоките си части достига над 400 м!
Ако погледнете внимателно картата, ще видите, че езерото е с форма на обърнато У. В края на всеки от трите ръкава са градовете Комо, Леко и Колико. Ако искате да усетите истинския, ненатрапчив лукс и да срещнете световноизвестни хора, трябва да пообиколите и други градчета по брега. Нашата спирка ще бъде в Комо, дал днешното име на цялото езеро, както и на провинцията. Известен е като римска крепост в древността, средище на копринена индустрия в средните векове, родно място на физика Алесандро Волта. В центъра ще ви впечатли величествената катедрала, строена в различни стилове, кметството Бролето, храма на Волта в крайбрежия парк.
Има и много интересни вили от 18-19 век в района. Но ние ще се насочим към едно уникално място, където ще изпитаме чувство на истинска национална гордост. С фуникуляр ще се изкачим високо над Комо, до селището Брунате. Там, в малкия хотел „Бела Виста“ прекарва последните си дни и намира смъртта си Пенчо Славейков. Паметна плоча на фасадата ни припомня думите на поета: “Дано ми даде Бог тук да доживея последните си дни, далеч от родния край“. Дори на това райско място не е успял да преглътне обидата и разочарованието от Родината. В малката градинка на библиотеката има и паметник на Пенчо Славейков, дело на нашия скулптор Валентин Старцев.