В предишната статия разгледахме и мислено посетихме Лаго ди Гарда и Лаго д’Изео – разходихме се там и ядохме сладолед! Ако не сте прочели статията – може да я видите тук.
Сега продължаваме нататък.
Нов ден, нов късмет. Отправяме се в западна посока – към Лаго д‘Орта и Лаго Маджоре.
Езерото Орта /Lago d’Orta/ се намира в подножието на връх Мотароне в Алпите. Площта му е само 18 кв. км. Известно е с две определения: „най-веселото езеро“ на Италия и „най-слънчевото езеро“ на Италия.
Нашата спирка ще бъде в градчето Орта Сан Джулио, носещо името на известен светец от 4 век. Красив фон на града е едноименен остров, на който е разположен голям манастирски комплекс. В църквата са и мощите на Сан Джулио от Новара. За неповторимия чар на езерото Орта не е нужно да се говори, той трябва да се усети. Неслучайно големият френски писател Оноре дьо Балзак го сравнява със „сребриста перла в съкровищница от зеленина“. Нямаме причини да не му вярваме.
Езерото Маджоре /Verbano/ е второто по площ след Гарда /212 кв. км./. През него протичат цели три реки – Точе, Тичино и Маджия. И ако Комо е най-популярно, то Маджоре е най-красиво от италианските езера.
Стигаме до Стреза, перлата на Лаго Маджоре и там вече нетърпеливо ни чака нашият Лоренцо. В следващите няколко часа той ще ни отведе с корабчето си последователно до трите Боромеови острова – Изола Мадре, Изола Белла и Изола дей Пескатори. Името им идва от аристократична фамилия от средните векове, която ги притежава. Изола Мадре ще ни впечатли с великолепен парк с редки екзотични растения от цял свят и чудесна ренесансова вила.
Изола Белла ще ни грабне с грандиозния си бароков дворец и уникалната десететажна градина към него, наподобяваща висящите градини на Семирамида във Вавилон. През 17 в. граф Карло III Боромео преобразява малкият остров за своята съпруга Изабела. Младите момичета си пожелават да намерят такъв съпруг. Целият разкош на двата острова е гарниран с разхождащи се сред посетителите шарени фазани, пауни, предимно албиноси и други птици. А чувството, че сме в Рая не ни напуска.
Изола Пескатори е бил рибарско селище. Сега там може да си купите нещо за спомен от десетките сувенирни магазинчета или да похапнете вкусна риба, уловена в езерото. Преживяването няма да е пълно ако не се разходим и в Стреза. Градът е малък, но очарователен и още през 19 в. става известен курорт. Посещават го предимно богати и прочути хора от цял свят. Стилът в архитектурата и тук неминуемо е щедрият „Бел Епок“. Емблематичният Grand Hotel „Des Iles Borromees“ е бил любимо място и на Хемингуей. Там той пише част от романа си „Сбогом на оръжията“.
Следващата ни статия ще е посветена на езерата Комо и Лугано, Следете Блог-а ни или фейсбук страницата за подробности.